Antwone Fisher
Преглед.
за.
за.
следващата.

1:46:25
Вече не съм девствен.
1:46:31
Радвам се да го чуя.
1:46:40
Как си, синко?
1:46:41
Страхотно, сър.
1:46:42
Добре. Добре.
Добре, добре.

1:46:43
Много се радвам,
че те виждам.

1:46:45
Е?
1:46:46
Послушах съвета ти.
1:46:48
Намерих семейството си
и майка си.

1:46:51
Добре.
1:46:52
Да.
1:46:54
И?
1:46:55
Вътре в себе си й прощавам...
1:46:57
но ако не я виждам повече...
1:47:00
Разбирам.
1:47:01
Странно е да се отнасям
така към майка си...

1:47:04
но е така...
1:47:06
и съм длъжен да ти кажа,
че ти беше прав.

1:47:08
Дължиш го на мен?
1:47:09
Да, сър.
1:47:10
Имах нужда да я намеря.
1:47:12
Да. Е...
1:47:14
ако съм бил прав, то е било
по възможно най-грешните причини.

1:47:17
Сър?
1:47:18
Искам това да остане
само между нас, става ли?

1:47:21
Да, сър.
1:47:23
Аз и жена ми щяхме
да имаме деца...

1:47:25
но открихме, че не можем.
1:47:27
Тогава я пренебрегнах.
1:47:30
Все пак знаех какво
да направя за нея.

1:47:31
Тя имаше нужда от помощ, лечение.
1:47:34
Сигурен съм, че го е получила.
1:47:35
Най-добрият психиатър,
онзи който ме е учил мен.

1:47:38
Но аз... добрият,
силният...

1:47:41
Мислех си да се откажа от всичко.
1:47:46
Много тихо и спокойно.
Това беше моята малка тайна.

1:47:51
Докато един ден, един младеж
влезна в моя офис, в моя живот...

1:47:56
и той ми каза тази малка тайна
в лицето ми.

1:47:59
Накара ме да се срамувам от себе си,
както никога досега.


Преглед.
следващата.