:06:01
Но всички трябва да
ходят на училище.
:06:02
Не и аз.
:06:04
Хендсъм, това е лудост!
Къде ще спиш?
:06:08
Няма да спя
в откачена къща.
:06:09
Татко ми каза, че имало деца,
:06:12
които ядели собствените си
лайна с нож и вилица.
:06:16
Наистина ли?
- Да, наистина.
:06:23
Здравей, свят!
:06:26
Това се случваше всеки път.
:06:34
Сами знаеше, че винаги се връщах
:06:36
и му помагах да измами.
:06:38
Спомена ли нещо за геометрия?
:06:40
Можеш да си заложиш
задника, че съм.
:06:43
А вече когато бяхме в гимназията,
:06:44
със Сами мамехме на
съвсем друго равнище.
:06:50
Минахме през невинно произношение,
:06:51
текущи изпити, заключителни
изпити и всичко друго.
:06:54
Само кажете какво и
ние го взимаме.
:06:57
Имаше още двама,
с които работехме.
:07:00
Всичко наред ли е?
:07:01
Със Сами може да мразехме училището,
:07:04
но Виктор мразеше всичко.
:07:06
Мотото му беше: "Мразя всичко".
:07:12
Всички взимахме работата си
много сериозно.
:07:14
Още ли не си приключил?
:07:15
Но никой не я взимаше толкова
сериозно, както Апълби.
:07:19
Съвършенството изисква търпение.
:07:21
Той беше специалист по пищовите.
:07:25
Всеки екип се нуждае от човек,
който пише дребно,
:07:28
а този тип пишеше идиотски дребно.
:07:31
Това е шедьовър.
:07:33
Би трябвало да се съхранява в музей.
:07:36
Мразя музеите.
:07:40
Четиримата бяхме стабилен екип.
:07:42
Бяхме ефикасни, бяхме лоялни
:07:43
и имахме копие от ключа
на чистача.
:07:47
Знаеш ли защо те повиках тук?
:07:49
Да не съм спечелил
някаква награда?
:07:51
Не, не си спечелил
никаква награда.
:07:56
Има ли нещо, което
искаш да ми кажеш?
:07:59
Че ви обичам?