:57:04
Но сестра ми сега за нещастие е покойница.
:57:09
Разбира се знам че е тъжно,
но все още е факт.
:57:15
И сега си остава все още...
:57:20
перфектен
:57:22
двоен ... акт.
:57:26
Гледай това.
:57:28
Трябва да го припишат на двама.
Само на двама.
:57:32
Първо а.
:57:36
После ти.
:57:40
После ние.
:57:44
Но не мога да го направя сама.
:57:46
После тя.
:57:50
После аз.
:57:54
После ние.
:57:58
Но не мога да го направя сама.
:58:00
Тя каза, как изглежда сестра ти?
:58:03
Казах, като човек.
:58:05
Тя каза, ти ми отрязваш.
И тълпата отново избухна от смях.
:58:10
Тогава тя отиде...
:58:14
Аз отидох...
:58:18
Отидохме...
:58:24
Тогава опяващите татковци запяха,
засвириха, закрачиха и зачакаха.
:58:30
Викаха, ревяха, молеха за още.
:58:33
А ние казахме, добре приятели.
Не сваляйте чорапите си.
:58:36
Защото още нищо не сте видели.
:58:47
Просто не мога да го направя сама.
:58:53
И какво мислиш?
:58:55
Хайде, можеш да кажеш.