:30:17
Гангстерите имат
оръжията но не стрелят.
:30:21
Един куршум на Нокаут
беше като десет на Зе.
:30:24
Зе не можа да издържи.
И атакува.
:30:30
Преди гетото беше като ада.
Но сега беше станало ада.
:30:38
Реших да напусна.
Така станах журналист.
:30:45
Хубава снимка.
Със сигурност е не Роджерио Ри.
:30:50
Та какво казвах ?
:30:53
Като всеки професионалист...
:30:55
Започнах от долу.
От дъното.
:30:59
Без да знам какво ми предстои...
:31:04
Вместо да се прибирам
вкъщи ходех по редакцийте.
:31:07
Някой от Града на Бог
работеше в една от лабораторийте.
:31:13
Той ми помогна да
изпълня мечтата си.
:31:19
Роджерио това е Ракетата.
Той е фотограф.
:31:23
- Той е твой почитател.
- Имаш вкус Ракета.
:31:28
Тръгвам си.
:31:30
Хубаво момче !
:31:34
Личното отмъщение
се превърна във война.
:31:44
Градът на Бог
се беше разделил.
:31:46
Нито можеш да го пресечеш.
:31:50
Нито да посетиш роднина.
:31:52
Тези, който живяха в
гетото бяха смятани за гангстери.
:31:57
Изживявахем
нашия собствен Виетнам.