:43:00
Трябва ли да викаш толкова силно!
:43:02
Къси насочено откоси!
:43:08
Нямаш ли име, войнико?
:43:09
Купър.
:43:12
Ще ми трябва помощта ти, госпожице.
:43:14
Казвам се Меган.
:43:16
И знам как да ги убием.
:43:18
Сержант, виеш като на умряло!
:43:21
Трябва ми някакво лепило
и малко уиски.
:43:24
Ще видя какво мога да намеря.
:43:25
- Хайде.
- Не, не, не.
:43:27
Съжалявам за задника.
Не исках да го кажа.
:43:31
Няма нищо. Сега това ми е
най-малката грижа.
:43:33
Ще ми дадеш ли пушката?
:43:36
Благодаря.
:43:38
Хайде, Куп.
:43:42
- Къде отиваме, Куп?
- Не ти трябва да знаеш.
:44:11
За какво ти е лепилото?
:44:12
Чудила ли си се защо лепилото
залепя най-добре пръстите ти?
:44:16
- Махни се!
- Дай го.
:44:18
Забрави за китайския
сервиз на баба ти.
:44:21
То е измислено през виетнамската
война да закърпва ранени войници.
:44:27
Как си, сержант?
:44:30
Абсолютно шибано гадно!
:44:38
Сигурен ли си, че уискито ще му
подейства като обезболяващо?
:44:41
Да, научен е.
:44:42
- Рожден ден ли имаш, Куп?
- Не.
:44:45
Да не би аз да имам?
:44:47
Не, но ще ни благодариш на сутринта.
:44:50
Ще ти кажа нещо,
:44:50
ще ти благодаря сега.
:44:53
Ще ти благодаря, защото ми спаси
живота. Измъкна ме оттам.
:44:57
Ти щеше да направиш същото.
:44:58
Ако можех да направя същото,