:08:01
Колко още, Престън,
колко ще продължава това?
:08:07
Докато изгорим и последното
късче ли?
:08:11
Не останаха много.
:08:15
Вероятно ще открием всичко.
:08:22
Либрия, ...
:08:25
поздравявам те.
:08:29
Най-сетне...
:08:31
мир царува в сърцата
на човечеството.
:08:35
Най-сетне, войната е само дума,
:08:38
чието значение постепенно
се изгубва от разбиранията ни.
:08:42
Най-сетне...
:08:44
сме... едно... цяло.
:08:56
Либрияни,... болест е обзела
сърцата на хората.
:09:02
Признакът й е омразата.
:09:05
Признакът й е... гневът.
:09:09
Признакът й е... яростта.
:09:14
Признакът й е... войната.
:09:19
Тази болест е... човешката емоция.
:09:26
Но, Либрия,...
аз те поздравявам.
:09:30
Защото има лечение за
тази болест.
:09:32
Подтиснахме опияняващото въздействие
на човешката емоция
:09:36
до абсолютен минимум
:09:40
И вие, като общество, приехте с
радост това лечение.
:09:47
Прозиум.
:09:49
Сега, ние сме в мир със себе си,
:09:53
и човечеството е единно.
:09:56
Без войни.
:09:58
Омразата е само спомен.