:33:32
Прозиум - вълшебния елексир.
:33:36
Наркотикът на народа.
:33:38
Лепилото за нашето общество.
:33:41
Мехлем и спасение,
:33:43
то ни пренесе отвъд патоса, скръбта
:33:47
и най-дълбоките бездни на
меланхолията и омразата.
:33:51
Чрез него ние обезболяваме мъката,
:33:54
изтребваме завистта,
премахваме гнева.
:33:58
Това, че сродните им чувства като
радост, любов и въодушевление
:34:03
са премахнати също,
:34:05
приемаме като саможертва.
:34:08
Напълно приемаме прозиума
в пълния си вид
:34:14
и всичко, което ни причинява
в името на нашето величие.