1:44:01
че винаги си ми била подкрепа.
1:44:13
Знаеш ли, странно е.
- Кое?
1:44:16
През цялото време, единствения човек,
с когото можех да говоря за това,
1:44:23
беше Реймънд Дийгън.
1:44:26
Какво?
- Истина е.
1:44:28
Не по начина, по който го
интерпретира Мона Лоудър, не така!
1:44:31
Можехме просто да си говорим.
1:44:36
И по някакъв начин ме
караше да се чувствам...
1:44:40
Не знам.
1:44:43
Някак жива.
1:44:48
Елеонор, знам, че е нелепо и лудост,
1:44:51
но мисля за него.
1:44:55
Мисля за него.
1:44:59
Какво прави, какво мисли.
1:45:05
Мисля за него.
1:45:17
Ел?
- Какво мога да кажа?
1:45:21
Ти си пълна с изненади. Нямам думи.
1:45:24
Какво искаш да кажеш?
- Сигурно съм изглеждала глупаво,
1:45:29
като се противопоставях на Мона
Лоудър и така наречените й измислици.
1:45:34
Елеонор, как може да
кажеш подобно нещо?
1:45:37
Не съм казала нищо.
1:45:39
Коя съм аз, че да казвам на
хората какво да правят с живота си?
1:45:43
Елеонор, нищо не се е
случило между нас, казах ти.
1:45:47
Кати, не е моя работа,
1:45:50
но определено звучи
все едно се е случило.