1:01:04
Пребери си краката.
1:01:05
- Защо?
- Защото могат да получат краката ти.
1:01:09
Съжалявам...
1:01:18
Татко има някой
доста грозни врато-връзки, а?
1:01:20
- Блесващата светлина на тях...
- Дейл, ти ги видя...
1:01:25
Не съм видял нищо!
1:01:27
Не съм видял нищо освен мрак и
светкавици през изминалите 4 часа!
1:01:31
Ние просто сме
малко луди в момента...
1:01:35
- Не ми харесва тази стая.
- Знаеш ли какво?
1:01:38
Видях хубави странни неща тази вечер,
но не откачам от тях...
1:01:42
...защото са плод на моето въображение.
И на твоето въображение също.
1:01:46
Знаеш ли какво,
така не си помагаш...
1:01:50
Кълна се в Бог че твоят
страх е заразяващ.
1:01:54
Те са бели, все едно
никога не са били на плаж...
1:01:57
...или дори навън.
1:01:59
Какво?
1:02:00
Те са високи, и тънки и бели.
1:02:05
Като Дракула.
1:02:09
Но по някога са черни.
1:02:11
Като каубой...
1:02:13
...но с голямо дълго черно палто.
И шапка.
1:02:19
Тези хора се усмихват, Дейл.
Със зъби.
1:02:24
- Никога не съм ги виждал.
- Защото не искаш!
1:02:26
Виж, Ry! И аз съм изплашен.
1:02:30
Мразя бури, мразя затъмнения,
Мразя всичко това. Просто съм търпелив.
1:02:34
Опитвам се тък... Моля!
1:02:37
- Тихо!
- Какво?
1:02:41
Те знаят че сме тук.
1:02:45
Това, тук, е същото
за мен, всяка нощ.
1:02:51
Те обикалят наоколо, търсейки част
от мен която да не под леглото...
1:02:55
...или под завивките.
1:02:57
Аз държа всичко подпъхнато, Дейл.
Всичко.