:49:03
Кристина!
:49:07
Имаше едно слабо дете
дойде при мен и ми вика
:49:11
, Диего искам да ти
покажа рисунките си!
:49:13
И ме накара аз да сляза долу.
:49:19
Аз слязох, и оттогава не
престанах да ги гледам.
:49:23
Искам да говоря за
Фрида не като нейн съпруг
:49:27
а като художник. И се възхищавам.
:49:31
Нейната работа е отровна и нежна.
:49:36
Твърда като стомана и фина
като крило на пеперуда.
:49:43
Хубава като усмивка
:49:46
и сурова като горчивината на живота.
:49:58
Не вярвам... че някога
преди жена е оставила
:50:04
такава агонизираща поезия...
-Замълчи.
:50:09
Koй e умрял?
:50:21
Къде е музиката?
:50:24
Гледайте докторе, изпълних
заръките ви, не напуснах леглото.
:50:29
Фрида....
-Moга ли да пия текила?
:50:34
Обещавам че няма да пия на
погребението си. -Договорихме се.
:50:38
За Фрида. -За Фрида!