:20:01
Не знам защо. Просто така започнах.
:20:03
Не знам дали ме познават.
:20:05
Не искам да ме познават.
:20:07
Понякога се наричам "Ан",
:20:11
защото Ан ми се струва...
:20:13
Едно.
:20:14
По-малко агресивно.
:20:17
И по-анонимно.
:20:19
По-незабележимо е,
ако ме знаят като Ан,
:20:21
няма да знаят кой
наистина е в стаята с тях.
:20:25
И по някаква причина това
ме кара да се чувствам добре.
:20:50
"Никълас, ще започна просто,
:20:53
обичам те,
:20:55
винаги съм те обичал
:20:57
и винаги ще те обичам.
:21:00
В момента, в който те срещнах,
:21:02
любовта към теб бе огромна.
:21:05
Когато сме разделени,
все за теб си мисля
:21:08
и нямам търпение
:21:09
отново да стоим в една и съща стая.
:21:14
До тогава".
:21:24
Нямаше ме дълго.