:30:00
Много е тясна. Вече не ми става
:30:01
и е изцапана.
:30:03
Винаги имаш извинение.
:30:04
Това не е извинение,
Лий, това е причина.
:30:05
Няма разлика.
:30:07
Днес ще обядваме ли заедно?
:30:08
Защото имам подарък
за рождения ти ден.
:30:11
Той е утре.
:30:13
Знам кога е рождения ти ден.
:30:15
Утре няма да съм тук.
:30:17
Линда?
:30:19
Ало?
:30:20
Нещо прекъсва. Обади ми се пак.
:30:22
Ако ме чуваш, набери ме пак.
:30:24
Обади ми се пак.
:30:26
По дяволите!
:30:28
Да, мисля много за него.
:30:30
Как го открих в мазето
:30:35
и после видях Лий,
:30:38
която беше отвън. Не знам
имаше ли някой друг в къщата.
:30:40
Чух викове
:30:41
и после тя се появи.
:30:44
Нямаше никой друг вкъщи
:30:47
и тя изтича до съседите,
:30:50
а аз останах с него.
:30:55
После дойдоха съседите,
:30:58
а майка ми беше вкъщи.
:31:00
Те намериха майка ми.
:31:05
Много е странно,
:31:06
когато видиш някой, когото познаваш,
:31:10
например баща си, в това състояние.
:31:14
И аз бях изненадана,
:31:15
но като се връщам назад си мисля,
:31:24
че той беше доста нещастен
:31:28
през повечето време.
:31:31
Приятелят ми Гъс казва,
че обикновените хора
:31:34
винаги се впечатляват
от гангстерските истории,
:31:37
защото те винаги казват:
:31:39
"Няма да живеем
:31:41
според някое неизказано правило,
:31:42
че няма да те ограбим,
:31:44
докато не ни виждаш.
:31:45
Нямаме споразумение да
не се възползваме от теб".
:31:48
И тези хора са малцинство,
за щастие,
:31:51
иначе ще настъпи хаос.
:31:52
Но обичаме да ги гледаме, защото
:31:58
така минаваме откъм дивата страна