:05:00
Просто се случва. И по този,
начин съм случайно забавен.
:05:04
Сам, никой не е нормален
през цялото време.
:05:07
Погледни ме мен. Току що
забелязах, че ризата ми
е била на обратно цял ден.
:05:28
Да, но аз не съм нормален дори
през малка част от времето.
:05:32
Виждаш ли? Погледни това.
За всеки случай?
:05:35
Имам фалшиво портмоне в
панталоните, в случай, че ме ограбят.
:05:38
Истинските си пари ги държа
намачкани в чорапите си.
:05:41
Това е странно? Да познаваш някого,
който прави така?
:05:45
- Още един.
- Кого?
:05:47
Аз. Това е наистина добра идея.
:05:50
Страхотно. Сега съм заразителен.
:05:54
Сам, какво те накара да се
запишеш в училище за изкуства?
:05:58
Реших, че всички художници са
странни и ако стана художник...
:06:02
ще имам извинение за
моята постоянна странност.
:06:05
Сега виждаш защо днес
е ужасен ден за мен.
:06:09
За по-малко от час открих,
че нямам талант...
:06:13
бъдеще, приятелка...
:06:15
но сега нямам и абсолютно никакво
оправдание за моята чудатост.
:06:20
- Какво мога да направя,
за да те ободря?
- Нищо. Не можеш да направиш нищо.
:06:23
Може би трябва да започна като
изчистя това петно от ризата ти.
:06:27
Петно? Къде го видя?
:06:31
Бъзикам се.
:06:34
Какво казала Снежанка на Пинокио,
когато му седяла на лицето?
:06:39
''Лъжи ме! Лъжи ме! ''
:06:43
Хайде да излизаме.
:06:49
Да тръгваме.
:06:54
- Знаеш ли какво мисля,
че трябва да направим?
- Не.