:33:02
Ще се опитам...
:33:04
утре да продължа.
:33:06
Не се тревожи!
:33:09
- Клара ми се обади.
- Моля?
:33:12
Притеснява се за теб. Честно казано и аз.
:33:16
- Добре съм.
- Прекарваш много време по улиците.
:33:20
Влизам...
:33:22
- Тичам.
- Посред нощ?
:33:25
- Ами ако баща ти настояваше...
- Добре съм!
:33:32
Да си го кажем, Джон!
:33:33
В момента, в който отдела стане
национален, ще ни го вземат.
:33:37
- Няма да им дадем!
- Няма.
:33:39
Аз съм стар, но трябва да ги спрем.
:33:44
Баща ми казваше:
:33:46
"Не избираш нещата,
в които вярваш, те те избират."
:33:50
Това е причината, поради която си тук, Джон!
:33:52
Ако отдела беше започнал 6 месеца по-рано,
:33:55
това с Лора нямаше да се случи.
:33:58
Помни, очите...
:34:01
...очите на нацията
:34:03
са вперени в нас!
:34:05
И двамата знаем, че аз не съм
от поколението, което се слуша.
:34:08
Но хората вярват на теб, Джон, когато
говориш за абсолютната си вяра в отдела.
:34:13
Всички вярват в болката, а не в политиката.
:34:16
Мога да ги разбера.
:34:18
Можем да им помогнем, да ги окуражим.
:34:23
Но сега...
:34:24
болката ти наранява и двама ни.
:34:30
Трябва да я премахнем!
:34:34
Да я забравим!