:07:01
Аз съм Стен Майкълс,
:07:04
приятел на Бен и Жожо от училище.
:07:06
Психиатър съм.
:07:08
Какви планове имаш за след това изпитание?
:07:10
Планове?
:07:11
Егоистично, питам заради приятелите ми...
:07:15
знам, че децата работят безпирно.
:07:17
Знаеш, ДжоДжо не е пипала
пишещата машина от тогава.
:07:22
Изминаха само три дена.
:07:25
Разбира се.
:07:26
Това, което се опитвам да кажа,
е че този град не е твой дом,
:07:30
но се надявам в техен интерес,
ще размислиш да останеш тук.
:07:33
Даяна беше всичко за тях,
допреди да ги остави.
:07:43
Джо, ела да поговорим.
:07:45
Забелязал ли си, колко много
сирене има тук обичайно?
:07:47
Все едно майка и има.....
:08:14
Благодаря ти отново.
Беше направо баснословен.
:08:20
Джо, студено ли ти е?
:08:22
За сега не.
:08:24
Джо, какво правиш.....
Скъпа, това са подаръци.
:08:26
Не са подаръци......парти благодарности.
:08:27
Подаръци от нашите приятели.
Предполага се че са съпричастни.
:08:30
"Скърбене за възрастни"?
:08:32
Да.
:08:33
Моля те.....
Ще ти покажа съпричастност.
:08:35
Не....
:08:39
Сега сме всички заедно.
:08:42
А и тези чинии.....
:08:45
Джо, ти си пръв.
:08:47
Мейърсънс.
:08:49
Боже.
Не ти ли се прииска да ги зашлевиш?
:08:52
Защо хората не мислят преди
за изтърсят нещо неуместно?
:08:54
И това надпреварване,
надпреварващата се двойка....
:08:57
Хилърс.
:08:58
Боже, това циврене трябваше да е съчувствие.