:51:00
Звучеше все едно......
:51:01
Аз, събудих се......
заклевам се, не можех да дишам.
:51:04
Не можех да остана в
стаята дори за една минутка.
:51:07
Напишка ли се?
:51:09
-- Моля???
-- Напишка ли се?
:51:11
Винаги се напишквам
като ми се случи нещо такова.
:51:13
Много ли беше страшно?
:51:15
Повече от страшно.
:51:16
И да исках не можех да се напишкам.
:51:22
Извинявай. Тази Бети...
:51:25
И какво сега? Ти ми се обади.
:51:28
Да, и знаеш ли?
Дори не знам защо го направих.
:51:31
Спомняш ли си нещо?
:51:34
Господи, какво имат да си пишат
един на друг всичките тези хора?
:51:38
Искаш ли да прочетеш няколко?
:51:40
Не ги отваряй , трябва само....
:51:43
О, не мисли че ние не
правим такива простотии.
:51:47
Никога не си спомням мойте.
:51:49
Хората могат да споделят.
:51:53
Относно сънищата ти.
:51:59
Не бяхме заедно когато тя почина.
:52:03
Толкова е класическо нали?
:52:05
Носехте се в живота поотеделно?
:52:08
Да, не бяхме заедно.
:52:10
В съня?
:52:12
Не.
:52:16
Ние скъсахме, три деня преди случката.
:52:24
Боже, те не знаят нали?
:52:31
Джо, трябва да им кажеш.
:52:32
Просто чакам подходящият момент.
:52:36
Не трябва да чакаш много, не е ли така?
:52:38
Знам.
:52:39
Знам.
:52:41
Тогава защо не им кажеш?
:52:44
Защото ще ме намразят.
:52:47
И тогава ще ми кажат:
"От кога си мълчиш?"
:52:49
И ако им кажа истината "от преди шест месеца."
:52:52
Те ще .........
:52:53
Знаеш ли колко много пъти
ги виждам да се взират в мен?
:52:55
"Ако си знаел от шест месеца,
защо не си ни казал"?
:52:58
"Можеше да е жива днес."