1:27:22
Как смееш?
1:27:23
Как смееш да ме третираш така?
1:27:26
От три години не ме е докосвал мъж.
1:27:28
Поглени ме.
1:27:29
Аз съм тук Джо.
1:27:32
И какво?
1:27:33
За една нощ ли съм ти?
1:27:35
Погледнах в очите на баща и, и разбрах,
че не си му споменал нищо за мен.
1:27:39
Знаеш ли колко засрамена се чувствам?
1:27:40
Много е сложно точно сега.
1:27:42
С това ли се оправдаваш?
1:27:44
Това не си ти.
1:27:45
Не мога да бъда двама различни
хора едновременно.
1:27:47
Добре, бъди поне единият.
1:27:48
Не мога да го направя.
1:27:51
Просто не мога.
1:27:53
И си мислиш, че ако всичко
тук премине достатъчно бързо,
1:27:56
никой няма да забележи какъв страхливец си?
1:27:58
Това плаши ли те?
1:28:00
Ти спиш в тяхната къща,
ядеш от тяхното ядене,
1:28:02
държиш се все едно нищо не се е
случило, като изключим онази неделя,
1:28:04
и мислиш, че ако си траеш,
1:28:06
тези хора няма да забележат
отсъствието на дъщеря им?
1:28:08
Какво правим, че е толкова различно?
1:28:10
Подай ръка Берти.
1:28:12
Няма човек в този бар, който да мисли,
че Мак Гинис някога ще се върне.
1:28:16
Мислиш, че аз никога не съм знаел, че
1:28:17
мечтаеш за някой в живота си, който да те
познава повече от някакви си въшливи 60 %?
1:28:24
Сигурно има какво да се
знае за останалите 40 %.
1:28:28
Къде си мислиш че си Джо?
1:28:34
Аз.......съм тук.