:33:05
Да, да я накараме да мисли,
че разговаря с честни хора.
:33:09
И че може да ни се довери.
:33:11
"Ще ви позволим да си тръгнете"
:33:18
Край на разговора.
:33:23
Какво?
:33:25
Няма ли да стане?
:33:26
Млъквай.
- Млъкни и ми позволи да помисля?
:33:28
Да.
- Това ще ти позволи да мислиш.
:33:30
Знаеш ли какво?
- Добре, добре, ти помисли.
:33:33
Тя каза ли че е звъняла?
- Не е звъняла.
:33:35
Повтори го.
Каза че е звъняла на ченгетата.
:33:37
Няма как ченгетата да разберат.
- Мислиш ли, че още щях да съм тук?
:33:40
Добре, страхотно, прекрасно.
- Всички ти вярваме.
:33:43
Как ще се доберем да стаята?
:33:51
Какво смешно има?
:33:53
Това развеселява ли те?
:33:55
Прекарах последните 12 години от
моя живот, правейки такива стаи.
:33:59
Точно за това, за да държа
надалеч такива хора като нас.
:34:01
Каква ирония. Даже е забавно.
:34:05
Как ще се доберем?
:34:07
Не можем.
:34:10
Няма да можем да се
доберем до убежището.
- Точно затова става дума.
:34:13
Трябва да я измъкнем оттам.
:34:15
И как искаш да го направиш?
:34:17
Не знам.
:34:20
Но знам едно нещо.
- Няма да излезе от тази къща.
:34:24
Можем да я задържим тук.
- На тихо.
:34:26
За 20 минути.
- И не ми трябва никаква помощ от Джо Пеши.
:34:31
Няма да излезе от тази къща.
- Нали.
:34:34
Ще го направим невъзможно.
:34:39
А защо ще трябва да излиза?
:34:43
Работя над това.
:34:53
Всичко наред ли е?
- Да.
:34:58
Тясното пространство?