:56:00
Наистина? Как?
:56:02
Възпитаните момчета са послушни,
но ти, от друга страна...
:56:05
Аз никога не се подчинявам.
:56:06
Възпитаните момчета казват истината.
:56:09
И винаги казвам лъжи.
:56:11
Възпитаните момчета са
щастливи да ходят на училище.
:56:13
От училището ми става лошо.
:56:16
Училището, наистина е....
:56:20
Извинете мила госпожо....
:56:25
Откъде знаете това?
:56:32
Но.... Но това си ти!
:56:37
О, скъпа Фейо, скъпа Фейо!
:56:40
Ако знаеш колко съжалявам
и колко страдах...
:56:44
...когато прочетох "Тук почива...."
:56:47
Знам,и затова ти простих.
:56:51
Искреността на съжалението ти, ме накара
да осъзная, че имаш добро сърце...
:56:55
...и може би има надежда...
:56:57
...че ще се върнеш на правия път.
:57:00
О, да, скъпа Фейо.
:57:03
-Искам да се върна в правия път!
-Тогава трябва да ми се подчиниш.
:57:05
О, да! Ще уча, ще работя,
Ще направя всичко, което ми кажеш!
:57:10
Тогава, ти казвам, че утре
сутринта отиваш на училище...
:57:13
...и ще отидеш, защото ми обеща.
:57:16
Да, ще отида.
:57:22
О, скъпа, Фейо.
Къщата в гората....
:57:33
Ей, момчета, не е ли сладка?
:57:42
Това е мое!
:57:43
Тази шапчица е моя!
:57:44
Моя е.
Намерих я на брега и вече е моя!
:57:47
Не, аз я загубих, моя е.
Моя е!
:57:49
-Тогава ела и си я вземи!
-Баща ми я направи за мен.
:57:55
Върни ми шапката, или
ще стане лошо!
:57:58
Сега ме уплаши!