:27:00
Да, но не вътре, а отдолу.
:27:09
Има вратичка.
:27:27
Не мога да повярвам.
- Дай да видя.
:27:29
Внимавай. Много са ценни.
- Ще бъда много внимателен.
:27:31
Господи, не трябва да правим това.
:27:33
Какво искаш да кажеш, че не бива да
го правим? Защо ме доведе тук?
:27:36
Какво правиш?
- Ще чета.
:27:39
Спри! Трябва да попитаме.
:27:40
Питай, и следващия път когато ги видиш
ще са във витрина в Ню Мексико.
:27:43
Престани! Спри! Спри! Спри!
- Добре! Добре.
:27:45
Моля те поне да го направим като хората?
:27:47
Ще сляза долу и ще взема хартия и моливи.
:27:49
Добре. Давай, давай! Бързо!
:28:27
Виж това. Имаме
писмата на Аш и Кристабел.
:28:29
Виж. Ела тук. Слушай.
- Какво?
:28:31
"Скъпа г-це ЛаМот:
:28:34
Беше огромно удоволствие да разговарям с вас...
:28:36
на партито на скъпия Краб-Робинсън.
:28:40
Надявам се, че вие също сте се наслаждавали.
:28:43
Бихте ли ми позволили да ви навестявам?"
:28:48
Тя казва, "Не, но може да ми пишете.
:28:52
Не бихте ли предпочели да имате писмо,
колкото и да е несъвършено,
:28:55
пред чиния сандвичи с краставички,
:28:58
колкото и изящно да са нарязани?