:30:08
Ти беше този, който ме залови.
Нали, Уил?
:30:13
-Знаеш ли как го направи?
-Извадих късмет.
:30:18
Не мисля, че го вярваш.
:30:21
Делото е приключено.
Какво значение има?
:30:23
За мен няма, Уил.
:30:26
Нуждая се от съвета ви, д-р Лектър.
:30:30
Бирмингам и Атланта.
:30:33
Искаш да знаеш как ги избира, нали?
:30:36
Мислех, че ще имате идеи.
Искам да ми ги кажете.
:30:39
Защо да го правя?
:30:40
Някои неща ви липсват.
:30:42
Изследователска литература.
Достъп до компютър.
:30:44
Ще говоря с директора.
:30:46
Да, д-р Чилтън.
:30:49
Отвратителен е, нали?
:30:51
Нахвърля ти се като първокурсник
на момичешки пликчета.
:30:56
Ако си спомняш, последната ни
:30:58
съвместна работа завърши
някак хаотично.
:31:03
Ще видите досието по делото.
:31:06
-Има още една причина.
-Целият съм в слух.
:31:10
Мислех, че ще приемете
предизвикателството.
:31:12
Да видите дали сте по-умен
от човека, когото търся.
:31:22
Следователно ти мислиш,
че си по-умен от мен,
:31:26
защото ме залови.
:31:28
Знам, че не съм по-умен от вас.
:31:30
Как тогава ме хвана?
:31:32
Имате недостатъци.
:31:34
Какви?
:31:37
Луд сте.
:31:43
Много си почернял, Уил.
:31:46
И ръцете ти са толкова груби.
Не са ръце на полицай.
:31:49
А този лосион за след бръснене
би го избрало само едно дете.
:31:52
Има корабче на шишето, нали?
:31:56
Как са младият Джош
и красивата Моли?
:31:59
Непрекъснато мисля за тях.