1:01:00
Така изглежда.
1:01:02
Ами ако упоим Лектър?
В болница за психично болни...
1:01:05
-Мисля, че наркотиците са...
-Не.
1:01:07
Дали са му натриев амитал
преди три години, за да разберат
1:01:10
къде е погребал студента
от Принстън.
1:01:11
Той им е казал рецепта за сос.
1:01:13
Ако го дрогираме,
ще изгубим връзката.
1:01:15
Ако Феята е избрал книгата,
1:01:17
значи е знаел,
че Лектър я има в килията.
1:01:20
-Как да вземем списък на книгите?
-От Чилтън.
1:01:23
Чакайте! Когато Ренкин и Уилингам
са претърсвали килията,
1:01:26
са направили снимки, за да могат
да върнат всичко обратно.
1:01:29
Нека да ми донесат снимки
на лавиците му с книги!
1:01:31
-Къде?
-В библиотеката!
1:01:37
Не искам съобщението
на Лектър да се печата,
1:01:39
без да знам какво съдържа.
1:01:42
Аз казвам да го оставим.
Ще се заемем с кода.
1:01:45
Това ще окуражи Феята
да търси контакт отново.
1:01:48
Ами ако го окуражи
да направи нещо друго?
1:01:50
И на мен това не ми харесва.
1:01:53
Но е най-добрата ни възможност.
1:01:57
Сградата на Нешънъл Татлър
Чикаго, Илиноис
1:02:12
СКЪПИ СТРАННИК
1:02:15
Библиотека на Конгреса
Вашингтон
1:02:31
Боже мой!
1:02:37
Ало?
1:02:38
Джак, Лойд Боумън е. Разгадах кода.
1:02:41
Трябва да ти го кажа веднага.
1:02:42
Добре, Лойд.
1:02:44
Пише: "Домът на Греъм,
Маратон, Флорида.
1:02:47
Спаси себе си. Избий ги всичките."
1:02:51
-Да?
-Боумън е дешифрирал кода.
1:02:54
-Какво казва?
-Ще ти кажа след секунда.
1:02:56
Сега ме слушай. Всичко е наред.
1:02:58
Аз съм се погрижил.
Искам да останеш на телефона.