:03:01
и много мъже бяха принудени...
:03:02
да напуснат семействата си,
за да защитят родината си.
:03:05
Ще съм си вкъщи,
преди да разберете. Обещавам.
:03:08
Стига, стига. За какво е всичко това?
:03:11
Искам да дойда с теб.
:03:13
Трябва да останеш тук и да се
грижиш за мама и Дани.
:03:17
Можеш ли да го направиш заради мен?
:03:19
Аха.
:03:22
Голямото ми момиче.
:03:26
Пази се, Едуард.
:03:28
Грижете се един за друг.
:03:29
Довиждане, татко! Обичам те!
:03:34
Обичам ви всичките!
:03:36
Потегляме!
:03:51
Но войната продължи по-дълго...
:03:54
отколкото всеки
можеше да си представи.
:03:56
Бомби падаха от небето...
:03:58
право в сърцето
на Лондон, разкъсвайки го.
:04:02
Не плачи, синко.
:04:05
Всички да се качват!
:04:06
Опитвайки се да спаси децата...
:04:09
правителството реши...
:04:10
да ги изпрати
в провинцията.
:04:13
- Довиждане!
- Сбогом!
:04:15
Сбогом!
:04:17
- Обичам те!
- Късмет, скъпа!
:04:19
Във времена като тези...
:04:21
не е чудно, че някои
отхвърляха детските неща...
:04:24
като Питър Пан и Невърленд.
:04:30
Какво е това, Нанатво?
:04:38
Нямаме време, глупаво куче.
:04:40
Трябва да се приберем
вкъщи при Дани.
:04:41
О, не! Бързо, Нанатво!
:04:58
Мамо, къде е Джейн?