:44:05
Защото няма да правиш повече това, нали?
:44:11
Не, г-не.
- Добре
:44:33
Мамо, от сега нататък ще си ходя пеша.
:44:40
Минах на пряко през парка и
имах чувството, че никога не бях се разхождала сама преди.
:44:49
И когато се замислиш, осъзнах, че вероятно
никога не съм го правила преди.
:44:54
Но защото той ми беше разрешил и даже настоял да го направя,
аз го чувствах до мен докато вървях сама.
:45:08
В същото време аз започвах да харесвам нещо в г-н Грей.
:45:14
Някаква нежна нотка промъкваща се извън лошите му страни.
:45:19
Имах чувството че той беше открил нещо за ... мен.
:45:27
На следващия ден, аз дори не бях си взела иглите и ножицата, но...
:45:30
...отново направих грешка при машинописа.
:45:33
Какво ти става?
Само това имаш да правиш.
:45:36
Да пишеш на машина и да вдигаш телефона.
Прекалено трудно ли ти е?
:45:39
- Съжалявам
- Голямо утешение.
:45:41
- Съжалявам
Не се извинявай.
:45:43
Какво става в тази твоя глава?