1:19:01
Не е твоя.
-Моят е! Моят е!
1:19:03
Не е, не се ли чуваш?
-Не, не се, само моят е!
1:19:07
Умирам в този град.
1:19:14
Ако помислиш трезво Верджиния,
Лондон ти разби живота.
1:19:18
Амо мислех трезво .....
1:19:24
Ако мислех трезво...
-Дойдохме в Ричмънт за спокойствие.
1:19:28
Амо мислех трезво Ленърд, щах да ти кажа:
1:19:31
аз се боря, сама,
1:19:33
в тъмнината, в дълбоката тъмнина,
и само аз знам,
1:19:37
само аз мога да преценя обстоятелствата.
1:19:41
Ти живееш с заплахата,
живееш със заплахата че ще ме загубиш.
1:19:47
Ленърд, аз също живея с тази мисъл.
1:19:54
Това е мое право.
1:19:56
Правото на всяко същество.
1:19:59
Не съм избрала задушаващата
атмосвера на предградията,
1:20:02
изборът ми е напрегнатото
ежедневие в столицата.
1:20:07
Трудно, но с голямо усърдие като пациент
1:20:10
ще спазвам предписанията на лекарите.
1:20:14
Това е елементарно човешко желание.
1:20:25
Мечтая да съм поне малко
щастлива в тази тишина тук.
1:20:33
Но ако трябва да избирам между
Ричмънт и смъртта,
1:20:38
избирам смъртта.
1:20:50
Добре, тогава Лондон.
1:20:54
Ще се върнем в Лондон.