:41:00
Да, почти забравих.
Разпердушинена е на малки парченца.
:41:07
В момента отделят парчетата от
двамата полицаи от частите на колата.
:41:16
Не знаете ли нищо по въпроса?
- Не.
:41:21
Съжалявам за безпокойството.
:41:22
Благодаря за кафето и спомените.
- Заповядайте пак.
:41:26
Ще ме изпратите ли?
- Да.
:41:29
Никога не вдигате шум около
работата си. Такива са принципите ви.
:41:36
Работата си е работа, но
може би искате да споделите
нещо само между нас.
:41:45
Нямам какво да кажа.
:41:46
Тогава предполагам, че вие сте
сигурен в това, което правите.
:42:02
Ти искаше да видиш, не аз.
- Тихо! Моля те, трябва да помисля.
:42:08
Снощи трябваше да мислиш.
- Снощи сънувах кошмари.
:42:13
Как някой нахлу в спокойния ми
и хубав живот и го прецака.
:42:16
Всичко, което докосне, се чупи и
как зад нея е истинска катастрофа.
:42:21
Добре, извинявай.
:42:25
Все още се чудя дали искам
да знам всичко или нищо за теб.
:42:37
Какво?
- Много е тихо.
:42:40
Каза, че обичаш тишината.
:42:45
Но не чак такава тишина.