:56:00
Как ти е ръката?
:56:02
Мисля, че ще се оправи.
:56:04
Слава богу.
:56:07
Отчаяна съм, Джоунс.
:56:09
Сигурно много боли.
:56:11
Не. Оттегчена съм.
:56:13
Може би трябва да
си вземеш касетофон.
:56:17
Млъкни.
:56:19
Знаеш ли какво искам?
:56:21
Искам да ми напишеш писмо.
:56:24
Писмо ли?
:56:25
Да, като оези които пишеш
на гаджетата си.
:56:28
Обикновенно писмо а не любовно.
:56:31
Нямам никакви гаджета.
:56:33
-Пиша ги на друг.
-Е, и аз съм друга.
:56:37
-Напиши едно и на мен.
-Не. Имам предвид.... не ги изпращам.
:56:42
Сложно е.
:56:44
За Бога, Джоунс, в болница съм.
:56:47
Мисля, че заслужавам поне писмо.
:56:51
Знаех си, че ще ти
се случи нещо такова.
:56:55
Не, Бланш, наистина съм добре.
Ще се оправя.
:56:58
Виждаш ли, Джоунс, какво става.
:57:01
Казвам ти разни неща
а ти не ме слушаш.
:57:03
Никога не ме слушаш, нали?
:57:05
Ти никога не ми казваш
това което искам да чуя.
:57:08
Не започвай. Става въпрос за
теб, Джоунс. За реалноста.
:57:13
Ще затварям. Идва закуската.
:57:15
Има едно място от което танцьорки
ти доставят храната.
:57:18
-Фантастично е.
-Пиян ли си, Джоунс?
:57:21
Какви ги говориш?
:57:22
-Ето я и нея.
-Джоунс?
:57:27
Можеш да оставиш това където искаш.