:01:02
5 млрд. човека умряха
:01:16
Човека все още използваше остатъка от
стоки за следващите 100 год....
:01:21
... достатъчно от всички с изключение
на живоподдържащото лекарство...
:01:31
АБСОЛОН
:01:39
Хората винаги са били арогантни.
:01:42
От този момeнт ние ще
се развиваме и ще вървим напред...
:01:45
ще бъдем господарите
на нашата съдба.
:01:49
С всяка стъпка ще се движим нагоре,
и винаги напред.
:01:52
Рядко поглеждахме назад към
разрухата, бяхме на грешния път.
:01:57
Отговорите ще дойдат утре.
:02:00
Утре.
Винаги утре.
:02:04
Някакси изглежда те са се
запазили там.
:02:07
Складирахме ги, ако трябва
да ни защитават от фаталното.
:02:14
Но всички забравиха това,
утрешният ден винаги идва.
:02:20
И когато то се случи
ние не бяхме готови.
:02:24
То помете цялата земя,
разруши националните единици...
:02:27
света беше залят
от огромна тишина.
:02:32
Чак тогава ние разбрахме
какво сме трябвали да направим.
:02:35
Чак тогава ние разбрахме
цената на нашата арогантност.
:02:41
Все пак, човешкият житейски път е най-добър
когато нещата са най-неблагоприятни.
:02:46
В нашият тъмен момент съдбата винаги
дава сила някому да се движи напред.
:02:52
Дори и никога да не го е планирал.