:31:00
аз съм от военната част
за филмиране и ги снимах,
:31:04
един от тях не се чувстваше добре,
и влязох вместо него.
:31:07
Спомням си само, че всички
носехте шалвари...
:31:16
Не знам, понякога ги обличам.
:31:19
Понякога ми се
иска да ги нося.
:31:23
Лий също не ги харесва.
:31:26
Това е Лий,
моята приятелка.
:31:30
- Здравейте.
- Съжалявам. Здравейте.
:31:33
- Съжалявам.
- Съжалявам, толкова съжалявам...
:31:39
Няма нищо,
това е съвсем нормално.
:31:43
Извинете, може ли?
:31:50
Тя не е плакала така от
погребението. Какво...?
:31:54
Съжалявам.
:31:57
Аз съм този, който я уведоми.
:32:00
Вижте, това е трудно за нея,
така че може би...
:32:03
Това е много трудно за нея.
:32:05
Откровено казано,
е много тежко за мен също.
:32:08
- Беше трудно да дойда тук.
- Тогава може би...
:32:13
Ще е най-добре ако си тръгнете,
нали не възразявате?
:32:15
Разбира се.
:32:19
Ето... Приготвих този
мармалад за нея,
:32:23
моята баба ми го приготвяше,
когато ми беше тъжно.
:32:25
Направен е от захар,
мляко и розова вода.
:32:33
По време на първите няколко седмици
тя се връщаше вкъщи от работа,
:32:36
плачеше, и говореше на Хаймон.
:32:39
Тя дълго разговаряше
с Хаймон.
:32:42
Майка ми беше
разтревожена от това,
:32:43
защото преди баба да умре,
:32:46
тя обикновено си говореше
с въображаеми хора.
:32:53
И тогава, един месец по-късно,
:32:57
първия смях се появи.