1:02:25
Исках цялата тази радост да свърши
1:02:28
и да си отидем вкъщи сами,
като баща и син.
1:02:31
Не исках да се прибирам обратно
при Нина, или при майка ми и Изи.
1:02:46
Но ти ми вярваш, нали?
1:02:48
Да. Разбира се.
1:02:52
И той се усмихна.
1:02:54
И когато стана,
той изчезна?
1:02:58
Той не беше ядосан,
просто се усмихна.
1:03:03
Но щом се е усмихнал,
тогава всичко е наред, нали?
1:03:05
Това беше горчива усмивка,
разочароваща,
1:03:10
все едно, че е стоял там
и е видял всичко.
1:03:15
Стига, не плачи мила моя.
1:03:19
Той беше толкова разочарован.
1:03:23
Нина, той не е тук.
1:03:25
Той не може нито да се
сърди, нито да се разочарова.
1:03:28
Ти си сама, трябва
да вървиш напред.
1:03:31
Ти никога не си го харесвала.
1:03:34
Защо никога
не го харесваше?
1:03:36
Това не е вярно, Нина.
1:03:38
Ти говореше ужасни
неща за него.
1:03:40
След като го опознах по-добре,
аз го харесах.
1:03:44
Ти говореше ужасни неща.
1:03:46
Нина, след като го опознах,
го харесах накрая.
1:03:53
- Да вдигна ли?
- Не, това е той, звъни цял ден.
1:03:56
- Тогава говори с него.
- Не искам.
1:03:59
Здрасти, Нина.
Аз съм отново.