:11:00
... никога да не се предаваме.
:11:02
Да бъдем безстрашни.
:11:06
да държим на неудачниците,
като нас.
:11:11
Ние бяхме двама бойци
вървящи по обратният път към славата.
:11:19
Загубих зрението си,
но получих нещо в замяна.
:11:25
Останалите ми четири сетива
работеха с нечовешка острота.
:11:32
И най-невероятното от всички,
слухът ми действаше като радар.
:11:58
Високо над уличната врява
тренирах тялото и сетивата си.
:12:03
Чувството за допир
ми даваше сила и баланс...
:12:09
... докато градър
се превърна в мое игрище.
:12:13
Аз бях момче незнаещо що е страх.
:12:19
Мърдок!
:12:29
Хей, Мърдок! Втори рунд.
:12:36
-Как е, кьорчо?
-Погледни го човече. Виж му очите.
:12:42
-Сритай му задника.
-Давай, удари ме. Предизвиквам те.
:12:44
-Да, Мърдок.
-Предизвиквам те.
:12:47
Предизвиквам те.
Сритай му задника пак.
:12:52
Хайде да си ходим.
:12:56
Добре.