:01:22
Властта ми над ужаса бе легендарна.
:01:26
Стотици деца, умираха от ножовете ми.
:01:33
Тогава родителите от Спрингууд дойдоха за мен.
:01:43
Поемайки правосъдието в собствените си ръце.
:01:49
Когато бях жив,
може да съм бил малко палав,
:01:53
но след като ме убиха,
се превърнах в нещо, много по-лошо.
:01:58
В това, от което се раждат кошмарите.
:02:02
Децата все още се бояха от мен.
:02:04
и страхът им, ми даваше силата,
да нахлувам в сънищата им.
:02:09
И тогава започна истинската веселба.
:02:16
Докато те не намериха начин
да ме забравят,
:02:21
да ме изтрият напълно от съзнанието си.
:02:24
Смъртта не беше проблем.
:02:26
Но да те забравят,
ето това е гадно!
:02:33
Това е само сън!
Умри, шибано копеле!
:02:37
Не мога да се върна,
ако никой не ме помни!
:02:40
Не мога да се върна,
ако никой не го е страх!
:02:48
Трябваше да претърся пределите на ада,
:02:52
Но намерих някого.
:02:55
Някой, който ги накара да си спомнят.