:10:01
И докато ние младите си лекувахме сърцата,
:10:05
възрастните намериха половинките си.
:10:08
Можете ли да повярвате?
:10:10
Тези тъпи, червени рози
отново бяха в дома ми
:10:13
Това преля чашата.
:10:15
И ако розите бяха вкъщи,
то роклята не беше.
:10:19
Здравейте, бих искала да я върна.
Не е моя цвят.
:10:23
Моят също.
:10:27
Значи, не я хареса?
:10:29
Не, а ти?
-Не.
:10:33
Хубава рокля.
-Хубава вратовръзка.
:10:35
А какво стана с Аман?
:10:38
Какво? Женен е?
Защо не ми каза по-рано?
:10:42
Ако знаех, щях ли да се влюбя?
:10:46
И сега?
:10:47
Какво сега?
:10:49
Първо не можех да се влюбя,
а сега не мога да го разлюбя.
:10:55
Но трябва. В противен случай аз
и сърцето ми ще си останем сами.
:11:00
Никога няма да си сама.
Винаги ще бъда до теб.
:11:06
Защо си толкова мил с мен?
:11:08
Е, аз съм мило момче.
:11:10
Ако беше се влюбила в мен,
сърцето ти нямаше да е разбито.
:11:14
Това ти е проблема.
Никога не ме взимаш насериозно.
:11:19
Но кога си бил сериозен?
:11:22
Сега!
:11:23
Не го мислиш наистина.
-Не, съвсем, не.
:11:32
Мислиш ли че отново ще се влюбиш?
:11:51
Мълчанието ми каза всичко
:11:54
и Рохит осъзна, че първата му любов
:11:58
трябва да бъде забравена.