:30:02
Разбра ли? Добре.
По дяволите.
:30:06
Ела, аз също ще си ходя.
:30:08
Когато баща ми получи удар се наложи
да се пенсионира, и така аз поех.
:30:12
- Управляваш компанията сама?
- Да.
:30:14
- Ти, ти не си женен?
- Аз? Не, не.
:30:17
Как така?
Всички момичета говореха...
:30:20
...че ти първи ще се ожениш
защото си голямо парче.
:30:23
- Благодаря.
- Е...
:30:26
...с какво се занимаваш?
- Ченге съм.
:30:33
Е...
:30:35
...няма ли да ме поканиш у вас?
:30:37
Може да си поговорим още малко.
:30:42
Мисля да пропусна.
:30:46
Виж...
:30:49
...номерата ми са на визитката.
Обади ми се някой път, а?
:30:53
Добре.
:31:04
Ана.
:31:06
Ана! Донеси малко camomilla
за баща си.
:31:10
Добре.
:31:13
Пак ли стомаха?
:31:15
Чувствам се сякаш някой е драснал
клечката там вътре.
:31:18
Ох, не знам колко още
мога да понеса, Мари.
:31:22
- Гледай да си спокоен.
- Спокоен? Как мога да бъда спокоен?
:31:26
Животът ми е поредица
от големи разочарования.
:31:29
Ти само това знаеш, да съжаляваш
как се е объркал животът ти.
:31:33
Да не мислиш, че на мен
ми е забавно това?
:31:38
Мари.
:31:40
Анджело... все още ли го обичаме?
:31:44
Разбира се, че го обичаме.
:31:46
Още е нашият красив Анджело.
:31:48
Ако Анджело все още е
нашия красив Анджело...
:31:52
...би ли ми казала...
:31:54
...защо ти е толкова трудно да вдигнеш
телефона и да му се обадиш?
:31:59
Не знам, Джи.