:43:02
Той как е ял моркови?
:43:09
Чия идея беше това?
:43:12
Не знам.
:43:15
Но ми дължи обяд.
:43:22
Гранитните порти. Бас държа,
че не си вярвала, че ще ви доведа до тук.
:43:26
Не, не вярвах.
:43:28
Но Протей вярваше.
:43:30
Незнайно как, той ти вярва.
:43:34
Е, ти какво си помисли?
:43:37
Как въобще се запознахте?
:43:46
Бягайки от живота си, както обикновено.
Група ядосани крадци ме хванаха пред двореца.
:43:54
Бях в капан.
:43:55
Меч на гърлото ми. И на гърдите... и на...
:43:58
Туршия и яйца!
:44:03
Е, схвана идеята.
:44:05
И тогава, неочаквано, се появи четвъртото острие.
Беше на Протей!
:44:09
Видял всичко това от прозореца.
:44:11
Слязал по стената на двореца
и се би заедно с мен... а как се бихме!
:44:17
Сякаш го бяхме репетирали.
:44:19
Оттогава станахме верни приятели.
:44:23
И какво стана с вас двамата?
:44:31
Какво има?
:44:34
Поехме по различни пътища.
:44:47
Стига толкова говорене...
време е за малко викане.