:15:02
Какво става с книгата?
- Загива.
:15:05
В смисъл?
- Нищо не струва.
:15:10
Не можеш да направиш колеж,
без да натрошиш нечии рога,
:15:15
и аз не можах да напиша
книга на име "Призраци",
:15:20
която да не звучи като
дрънканици на лунатик.
:15:25
Така че... всичко това
е безполезно,
:15:30
освен ако не обичаш
да препрочиташ любовни писма.
:15:40
Кое е това момиче?
- Стина Полсън.
:15:45
Много е хубава.
Това ти ли си?
:15:48
Да, аз съм. Срещнах я,
когато учех висше.
:15:52
Беше 1948-ма и морската
пехота бе зад гърба ми.
:15:58
В онези дни живеех в едно
малко градче и ходех в библиотеката.
:16:04
Също като на риболов -
обхождах лавиците и си хванах момиче.
:16:09
Стина Полсън.
За малко да се оженим.
:16:23
Здравей.
:16:27
Тази книга ще промени
живота ти, честно.
:16:32
Заповядай.
Дай ми минута да я намеря.
:16:35
Прекрасно е. Аз имам
2 съквартирантки и живеем
:16:39
в една тъмница на дъното
на шахта на Уест 26.
:16:43
Искаш ли кафе?
- Не, бързам.
:16:47
Само една чашка, нищо повече.
А библиотеката е отворена до 10.
:16:51
Защо не.
- Чудесно. Как го пиеш?
:16:55
Черно, благодаря.
:16:59
Стина Полсън -
това шведско ли е?