1:21:00
Такъв беше планът.
- Така сте го планирали?
1:21:03
Не е имало планиране.
1:21:06
Но сте знаели какво правите?
- Да.
1:21:08
И не сте го планирали?
- Не.
1:21:12
Да не мислехте,
че сте във Виетнам?
1:21:16
За децата ли мислехте?
Това отплата ли беше?
1:21:19
Не беше отплата.
- Не си ли отмъщавахте за тях?
1:21:24
Не, нямаше такова нещо.
1:21:28
Подтиснат ли бяхте?
- Не.
1:21:31
Никаква депресия.
1:21:32
Ядосан ли бяхте?
- Край с яда.
1:21:36
Но сте подкарали пикапа
срещу колата им.
1:21:38
Не съм ги убивал аз.
1:21:43
Не съм ги убивал аз.
1:21:45
Той сам се уби.
1:21:54
Какво мислите?
- Проверих в полицията и...
1:21:57
Няма следи на
местопроизшествието, няма удар.
1:22:04
Мисля, че Лестър Фарли
страда от делюзии.
1:22:11
Напълно.
1:22:13
Аз се казвам Хърбърт Кийбъл
1:22:17
и съм сред онези,
които не защитиха Колмън,
1:22:22
когато бе обвинен в расизъм.
1:22:26
"Колмън, не мога да те
подкрепя" -
1:22:31
- това му казах аз
за свой вечен срам.
1:22:37
Трябваше да говоря
и още тогава да кажа това,
1:22:41
което искам да кажа сега,
в присъствието на колегите му,
1:22:47
че това прословуто деяние
никога не се е случвало.
1:22:53
Колмън Силк и жена му Айрис
бяха предадени от морална глупост