:45:21
В колко трябваше да влезем?
:45:23
10:30.
Сега е 10:50.
:45:25
Не е голяма работа.
Винаги се чака пред лекарския кабинет.
:45:28
Знам, но трябваше да съм на работа в 12:00.
:45:32
Днес ли?
:45:34
Да, нали ти казах.
:45:36
Не си.
- Казах ти.
:45:38
Винаги съм на работа в сряда.
:45:40
Така ли?
- Да, всяка сряда.
:45:43
Е, нищо, ще отида по-късно, ако се наложи.
:45:47
Сигурен ли си, че не е проблем?
- Да.
:45:49
Все се сърдят като стане така,
но ще измисля нещо.
:45:52
Или ако искаш да тръгваме.
- Не.
:45:54
Искам да го направя. Наистина.
:45:56
Така ами, кой не би дал такава сума,
само за да му клъцнат носа?
:46:03
Е, така или иначе сега само ще се консултираш.
Само толкова.
:46:07
Странно ми е като се замисля,че хората
постоянно се подлагат на такива неща.
:46:10
Особено в тази сграда.
:46:14
Да, да,
права си, напълно си права.
:46:19
Просто никога не съм си представял,
че и аз ще съм като тия там.
- Аз съм една от тия там.
:46:23
Какво? Да бе... Я да видя.
:46:25
Къде?
:46:31
Нищо не забелязвам.
- Ами да.
:46:34
Поправила си си носа? Честно?
:46:36
Като бях на шестнайсет.
Подарък за рождения ден от нашите.
:46:38
Как са се сетили?
- Аз си го поисках. Имах ужасна човка.
:46:41
Еврейската писта.
Така му викахме в Лейк Форест.
:46:44
Единственият ски-курорт в околността.
:46:46
Не е истина. Изобщо не си личи.
- Нали това е идеята.
:46:52
Освен ако не ме лъжеш.
- И за какво да те лъжа?
:46:55
За да ме вкараш тук.
И да гледаш как късат парченца от плътта ми.
:46:58
Кой знае, може да си някаква садистка.
- Престани да ме сваляш.