:20:06
Помниш ли какво ни каза Аристотел
за тези планини?
:20:11
Да, спомням си.
:20:13
Каза,
че като се изкачим на най-високия връх,
:20:16
и погледнем на запад, ще видим Македония.
:20:19
На изток е Големия океан.
:20:25
Боя се обаче, че този свят е
много по-голям от колкото си мислим.
:20:31
Трябва да има път.
:20:33
Съгледвачите разузнаха всяка
позната пътека, Александър.
:20:37
Не можем да заобиколим планината.
:20:40
Можем да се отправим на изток,
към Индия.
:20:45
С помощта на боговете ще достигнем
брега на Източния океан.
:20:48
Ще го направим, Александър.
След няколко години
:20:52
ще се върнем тук. Сега обаче, мъжете
трябва да се върнат по домовете си.
:20:58
Ти намери ли дома си, Птолеми?
:21:07
Все повече си мисля,
че домът ми е Александрия.
:21:12
Там поне е топло.
:21:15
А и Селия...
:21:18
...обожава онова място.
:21:22
Жените връщат мъжете у дома.
:21:25
Аз не знам къде е домът ми.
- Имаш Вавилон, Александър.
:21:30
Майка ти все още чака
да я поканиш да дойде!
:21:33
Имам Вавилон.
:21:36
Прекосих много богати и величествени земи.
:21:40
Не спрях да преследвам мечтата си.
:21:44
Усещам обаче,
че това е последният ми поход.
:21:49
Стремя се все повече
и повече
:21:53
да осъществя мечтата си.