:18:02
Така, да видим. Джони Гор-Баркър
избяга с Бънти Робинсън.
:18:05
Не.
- Да.
:18:07
Не може да бъде.
Тя прилича на автобус.
:18:09
О, не мисля, че Джони Гор-Баркър
може да различи автобус.
:18:13
Всички говорят за
онова новото момиче,
:18:15
но ти разбира се знаеш това.
- Какво момиче?
:18:18
Онова, което ще играе в
следващата ти пиеса.
:18:20
Казва се Ейвис Крайтън
или нещо такова.
:18:23
Майкъл казва, че тя ще стане
новата Джулия Ламбърт.
:18:26
Да, да, той ми писа.
:18:28
Идеята беше моя.
Радвам се за нея.
:18:30
Тя е много красива.
:18:32
Колко безумно щедро
от твоя страна.
:18:34
Лондон беше пощурял
от твоите лудории, Джулия.
:18:36
Наистина ли?
:18:37
Помислих, че имаш нужда
от рамо, на което да се облегнеш.
:18:40
Най-лошото мина ли?
:18:41
Мисля, че моята суетност
пострада повече от сърцето ми.
:18:45
Толкова съжалявам, че
си страдала, Джулия.
:18:49
Обичам те. Винаги съм те обичал.
Винаги ще те обичам.
:18:55
Чарлз, ние сме на мили от дома.
:18:58
Тук никой не ни познава.
:19:03
Само че, мила...
:19:05
Какво?
:19:08
Не позволявай суетността
ти да бъде наранена отново.
:19:11
Не го заслужавам.
Не бих ти го причинил.
:19:16
Обичам те по мой си начин.
:19:20
Джулия, винаги сме знаели
какво означава това.
:19:24
Как може да си в театъра
и да си толкова наивна.
:19:28
Обичам те повече, отколкото
можеш да си представиш.
:19:31
Но...
:19:33
Но какво?
:19:41
Аз съм на другия бряг.
:19:57
Чарлз...