:27:00
Ето там, на табуретката,
с гръб към публиката.
:27:04
Аз съм само подържаща
в тази сцена.
:27:06
И чувствам, че не е редно да сме
на едно ниво с г-ца Крайтън.
:27:09
Аз нямам нищо против, г-це Ламбърт.
- Не, не, не.
:27:12
Аз се чувствам неудобно.
Чувствам се свидлива.
:27:15
Майкъл, какво ще кажеш да бъда тук,
когато започва сцената?
:27:20
Мога да седя с лице към люлката.
:27:24
Така няма да ми се
налага да се движа.
:27:26
Мога да си седя тук докато
г-ца Крайтън напусне сцената.
:27:28
До бурните аплодисменти,
за което не се съмнявам. Е?
:27:30
Ами... нямам нищо
против да опитаме.
:27:35
Започнете отначало.
:27:39
Как беше интервюто ти
със сър Филип?
:27:45
Беше като в роман на Дикенс.
:27:47
Той имаше най-ужас...
:27:49
Виждаш ли? Много по-добре е
като седя тук, нали?
:27:52
Да, така е. Щом нямаш нищо против
да седиш така 10 минути.
:27:56
Защо да имам против?
Аз го предложих.
:28:01
По-ниско. По-ниско.
:28:05
Така е добре.
:28:12
Беше като в роман на Дикенс.
:28:16
Той имаше най-ужасната настинка.
:28:18
Аз попитах:
:28:19
"Да дойда ли някой друг път?",
:28:22
а той отвърна:
:28:24
"Не, не, не... "
:28:40
Благодаря ви,
:28:41
Дай ми всичката светлина,
която можеш.
:28:43
Не мога да поставям комедия
в тъмнина.
:28:45
Доли, скъпа.
- Как върви?
:28:47
Прекрасно. Как беше във Франция?
- Прекрасно. Как е Джулия?
:28:51
Чудесна.
- А новото момиче?
:28:52
Готови сме, г-н Госелин.
- Благодаря, г-н Търнбул. Доли, сядай.
:28:56
Г-ца Ламбърт, г-н Декстър,
г-ца Крайтън на сцената.