:46:00
Толкова много време
ми трябваше,
:46:03
но не мога да го махна
от мислите си. Не мога.
:46:06
Не мога. Не...
ми ставаше по-лесно.
:46:13
Срещнах...
Срещнах Джоузеф
:46:15
и той... той ме обича.
Обича ме истински.
:46:18
Той преживява това
заедно с мен.
:46:21
Той...
:46:23
...той прие това и не...
:46:27
Сега е несигурен.
:46:30
Заради него.
:46:32
Имам предвид - той е десет годишен.
:46:34
Какво искаш да кажеш?
:46:37
Той е малко момче.
:46:39
Той е малко момче и...
:46:41
каза... и ми каза,
че се казва Шон,...
:46:44
Наистина се надявах,
че е Шон. Исках да е Шон,
:46:48
но знаех, че не е.
Знаех го.
:46:50
Това е лудост.
:46:54
Това е лудост. Но не можах
да се спра. Не можах.
:47:00
Не мисля, че има нещо странно
в това. Имам предвид, че той...
:47:03
той дойде...
у нас.
:47:07
Дойде без покана на рождения
ден на майка ми.
:47:11
Влезе и си помислихме, че
е със семейство Дръмънд.
:47:15
Помните г-н и г-жа Дръмънд, нали?
:47:20
Да.
:47:21
Съжалявам.
:47:26
Влезе с тях
:47:29
и ми каза, че ме обича
:47:33
и, че не иска да се
женя за Джоузеф.
:47:38
Помислих си:
"Това е шега. Глупаво е."
:47:44
Казах му да си отива в къщи.
:47:45
На другият ден ми изпрати
бележка в която пишеше:
:47:50
"Не се омъжвай за Джоузеф."
:47:54
Нормално е да си помислиш...
:47:57
"Това дете има нужда от помощ."