:11:06
Бруна съобщи на мадам
Калас, че съм тук...
:11:10
- Тя не си е в къщи!
- Тук е, тук е...
:11:16
- Къде отивате?...
- Мария...
:11:17
- Бруна кой е?
:11:30
Бруна кажи, че не съм
си в къщи!
:11:42
Кой си мислиш, че си? Как смеете
да влизате в моя дом?!
:11:45
Не мога да се свържа с теб
вече няколко дни!
:11:49
Феручио изпрати този
господин моля те!
:11:52
- Исках само да поговоря с теб.
- Моля ви!
- Искам да поговоря с нея...
:11:57
- Извинете, но мадам не желае!
:11:59
- Пусни го!
:12:02
Извинявай Феручио, всичко е
наред.
:12:03
Браво, насилие!
:12:09
Ако лейди е казала, че я няма
в къщи, то това значи, че наистина
не си е у дома...
:12:13
- Но вие сте си в къщи!
- Това е метафора...
:12:17
Тогава и аз ще се изразя метафорично:
”Случайно минавах от тук!"
:12:21
Покрай Мария Калас никой
не минава случайно!
:12:23
Или искат да я видят,
или не искат...
:12:27
- Какво искаш?
- Искам да ти кажа-здравей!
:12:32
- Отлично-привет и сбогом!
:12:35
Искам да поговорим за
някои неща.
:12:38
- Още едно предложение след
Япония?...
:12:42
- Япония не беше моя идея.
- А на кого? Моя?
:12:48
- Да, именно!
:12:51
- Както се казва този въпрос
е спорен...
:12:57
- Но това се случи... в Япония...