:45:04
Съществата?
:45:07
Те могат да те наранят, Дейл!
:45:13
Знаеш ли, мисля си понякога,
че има два свята.
:45:16
Един за светлината
и един за мрака.
:45:19
Сменят се, докато няма никой.
Слънцето, или нещо друго.
:45:29
Вече не сме сами, Дейл.
:45:32
Ние просто не можем да
видим нещата който са там.
:45:39
Не съм болен, Дейл.
:45:42
Не си ли направил това сам за
да накараш да ти повярваме...
:45:45
Не, Дейл, не съм!
:45:49
Не съм луд, ясно?
Знам какво живее в тази къща...
:45:52
Знам какво живее в мазето...
:45:53
...и аз не съм луд
защото съм прав, ясно?
:45:56
Успокой се.
:46:05
Ти не знаеш
как изглеждат, Дейл.
:46:10
Искам някой да ми повярва...
:46:13
Имам нужда някой да ми повярва, Дейл.
:46:17
Съжалявам.
:46:19
Рай, съжалявам.
:46:21
Беше глупаво от моя страна
да го кажа това...
:46:23
Наистина съжалявам.
:46:25
Няма телевизия и пак ще тъпея...
:46:28
В мазето.
- Няма нужда да обясняваш себе си.
:46:31
Уволни ме като брат. Обади се на татко и той ще оправи документите...
:46:34
Не, заключих се в мазето.
:46:38
Какво?
:46:42
Не знам колко голям съм бил...
:46:45
Предполагам че съм бил малък.
Мъничък.
:46:49
Аз си играх с
моя "Военен тийм супер танк"...
:46:54
...и той падна долу по стълбите.