:31:02
Мисля, че си пропаднал, братко.
Много пропаднал.
:31:08
Ти да не си от онези хора на институциите?
Хората... трябва да си живеят, а ти...
:31:23
Защо не ме уби тогава?
:31:30
- Престани да се правиш на Зигмунд Фройд.
- Отговори на въпроса.
:31:39
Погледни в огледалото. Салфетки, чисто такси.
Колко си спестил до сега?
:31:48
- Не е твоя работа.
- Някой ден, някой ден мечтата ти ще се сбъдне.
:31:51
И когато се събудиш разбираш,
че не се е случило.
:31:55
Всичко се обръща срещу теб.
Изведнъж си вече стар.
:32:01
Не се е случило и няма и да се случи,
защото ти не би го направил така или иначе.
:32:06
Ще си останеш в плен на оковите на сивото си ежедневие,
ще бъдеш хипнотизиран от телевизията до края на живота си.
:32:13
А ти ми говориш за убийство?
:32:18
Взимаш заплатата си със закъснение и караш
градски Линкълн. Не можеш да се обадиш на онова момиче.
:32:24
Защо по дяволите още караш такси?
:32:45
Никога не съм гледал право напред.
:32:52
Исках да съм независим...
:32:58
- Намали.