:42:05
- Престани!
- Мълчи!
:42:09
Пусни ме!
:42:10
Спри!
:42:22
Пол, скъпи, ела тук.
Всичко е наред.
:42:25
Всичко е наред.
:42:27
Наред е.
:42:32
Не знам.
:42:35
Уплаших се.
Не можехме да отворим вратата.
:42:40
- Миличък, добре ли си?
- Какво ти е?
:43:11
Сега съм тук. Всичко е наред.
Всичко свърши.
:43:15
Не е свършило.
:43:17
Те никога няма да си идат.
Само се крият.
:43:22
Кои? За какво говориш?
:43:25
За децата.
:43:28
Какви деца?
:43:30
Онези в стаята ми.
Не ме пускаха да изляза.
:43:34
Мразят ме.
Казват че съм измамник.
:43:40
Пол,
:43:43
тук няма никой.
:43:46
Само ти и аз,
:43:48
и мама и татко.
:43:52
Тези деца не съществуват.
:43:54
Въобразяваш си.
:43:56
Напротив, съществуват. Излизат само
когато е тъмно. Живеят в мрака.