:50:14
Седем деца.
:50:23
Никога не ги откриха.
:50:30
Освен едно.
:50:37
Когато полицията го разпита,
:50:39
думите му бяха безсмислени...
:50:44
Беше някаква шантава история
за кръгла къща.
:50:48
Беше тъмно.
:50:51
Толкова тъмно.
:50:55
Прекарах години,
обсебен от тази история.
:50:59
Дебнех около къщата.
:51:03
Тя винаги беше празна.
:51:06
И изведнъж,
един ден разбрах, че ново семейство
:51:08
се е нанесло там.
:51:10
Имат и дете.
За пръв път от 40 години.
:51:16
- Защо сега?
- Защо не се обадихте в полицията?
:51:19
И какво да им кажа?
:51:21
Мислите ли че щяха да повярват на дрънканиците
:51:24
на един старец,
който е с единия крак в гроба?
:51:26
- Трябваше да кажете на някого.
- О, да, трябваше.
:51:31
Но не го направих,
и знаете ли защо?
:51:35
Защото ме беше страх.
:51:38
За какво говорите?
:51:43
Моля ви, вървете си.
:51:45
Само това знам.
:51:47
Благодаря ви че споделихте теориите си,
господин Вилалуб.
:51:51
Това е телефонният ми номер.
:51:54
В случай че си спомните нещо.
:51:57
- Изведи брат си от къщата.
- Защо?