:54:03
Знам.
:54:04
Мога ли да ти имам доверие,
че ще и Пол мисли по съшия начин?
:54:08
Да.
:54:17
Всичко наред ли е, току що
получих съобщението.
:54:19
Обадиха ми се в гимназията.
Звънях ти, но не те намерих.
:54:23
Бях навън.
:54:24
Как е Адам?
- Той е добре, г-жо.
:54:29
Не знам как точно да ви го кажа, но...
:54:31
поведението му отблъсква другите деца
:54:34
Най-лошото е, че той можеше
сериозно да се нарани.
:54:37
Да отидем при него.
:54:40
На вино ли миришеш?
:54:42
Бях на обяд.
- С кого?
:54:49
Защо се дразниш толкова?
Беше само обяд.
:54:53
Просто трябваше да поговорим
за Адам.
:54:57
Боже, Пол!
:55:00
Извинявай, къде отиваме?
:55:02
Да получим второ становище.
:55:09
Шегуваш ли се?
:55:11
Изглеждам ли ти весел?
:55:15
За "нощния тероризъм"...
:55:17
Не сте съгласен, че става дума за това...?
:55:19
Преглеждал съм доста деца на
възраста на Адам.
:55:21
Плашещо е за родителите, но
децата го преодоляват.
:55:25
А промените в поведението на Адам
може да се дължат на преумора.
:55:28
Той си мисли...
:55:29
Вие не го познавате,
но ... има нещо друго ...
:55:36
Той не ме оставя на мира...
-Кой?
:55:39
Закари.
- Закари?
:55:41
Г-н Дънкан, кой е Закари?
:55:43
Да не е негов съученик?
:55:44
Не знам.
Скъпи, кой е Закари?
:55:50
Момчето, което живее в
сънищата си.
:55:56
Кажи ми, приятел, момчето ли ти
каза, че се казва Закари?
:55:59
Не точно, просто го знам.