:57:02
Достатъчно, Пол!
-Защо не иска да каже?
:57:04
Спри!
:57:07
Как очакваш да се пребориш с това,
ако първо не го разбереш?
:57:08
Не искам да го разбирам!
:57:10
Тя е мъртва!
Тате!
:57:11
Пол, внимавай!
:57:24
Добре ли си?
:57:28
Всичко наред ли е?
:57:29
Добре е.
:57:38
Добре, сине, ето така.
:57:44
Моля те, поспи.
:57:47
Тате...
:57:50
Аз умрял ли съм?
:57:57
Не, разбира се!
:58:00
Ще останеш с нас.
:58:05
Приятни сънища.
:58:14
О, Боже мой, това е...
:58:16
Той си спомня.
:58:17
Сънищата му са предишния му живот.
:58:20
При децата се случва често.
:58:21
Момче, което е убито?
:58:23
Боже, възможно е.
:58:25
Значи гените в клетката запазват
:58:27
и възпроизвеждат спомените.
:58:29
Той не си спомня.
- Нали видя?
:58:31
Той не може да си спомня!