1:20:00
Скоро децата се вразумиха
1:20:01
и сами го оставиха на мира,
1:20:04
и тогава стана пожара.
1:20:06
Пожарът в "Сейнт Пайес"?
1:20:08
Никога не разбраха как е започнал пожара.
1:20:11
Но аз знаех.
1:20:12
Когато Закари се прибра у дома
аз го попитах за това
1:20:15
А той само се усмихна.
1:20:22
Адам?
1:20:26
Кълна се, че когато го погледнех в очите,
не виждах нищо друго, освен зло.
1:20:32
Държах се на разстояние,
страхувах се какво още може да направи.
1:20:36
Всички тези ужасни мисли минаваха
през съзнанието ми
1:20:46
Този ден бяхме само двамата у дома.
1:20:49
Той се къпеше във ваната.
1:20:50
Изведнъж ми просветна какво
трябва да направя.
1:20:54
Той дори не ме чу, когато влязох.
1:21:18
Опитах се да го убия, кълна се.
1:21:20
Кълна се, че опитах, но...
1:21:22
но просто... не можах.
1:21:27
Просто не можах.
1:21:29
Когато майка му се прибра у дома,
1:21:31
Закари не й каза и дума за това,
което направих.
1:21:44
Тук ли си?
1:21:46
На следващия ден си бях у дома,
1:21:49
когато ме обзе ужасно предчувствие.
1:21:52
Веднага тръгнах към къщата.
1:21:53
На две пресечки от там вече чувах сирените.
1:21:56
После видях дима.
1:21:59
Втурнах се в къщата.